СОНЕТ І
Не е изминала година
ликът красив откак съзрях –
по-скъпа става ми Галина,
а звучният й ведър смях
кънти в душата ми ранима,
цъфти усмивката пред мен –
тя с боговете е сравнима!
От красотата вдъхновен
стихът ми лее песен жива
и странни звуци на Шопен
в поточен ромол се преливат.
В копнеж минават ден след ден,
любов нощите ми не скриват
и аз заспивам подмладен!
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
