Сонет
Ах, празниците, празниците... Там
на ласките със нежност ще отвръщат
и с погледи без глас ще се поглъщат,
защото се обичат двама, знам.
Ах, празниците, празниците... Там
усмихнати с любов ще се прегръщат,
в снега един при други ще се връщат,
а аз ще бъда тука... Сам.
Ще бъда сам, защото искам нея
и денем, пред света щастлив, одежди
от чужди смях и радост ще обличам.
За нея сгушен нощем ще копнея,
ще храня празни, глупави надежди,
но как да спра да я обичам?
© Тошко Всички права запазени