21.09.2013 г., 17:16

Сонет за цветята

651 0 9

Аз отдавна в двор и къща си живея.

Ежегодно си отглеждам и цветя.

И пред всеки цъфнал цвят аз благовея -

гаврата със него няма да простя.

 

Всяко цвете е от Бог орисано

да порасне здраво и да разцъфти.

С трепет трябва да е помирисано

и във ваза всеки ъгъл да краси.

 

Символ са на почит, обич и любови.

Символ са на скърби, помен и тъга.

Символ са на радост и победи нови.

В тях ни греят цветовете на дъга.

 

Със цветя живота, Боже, е красив,

а без тях - признавам, че е много сив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...