19.07.2025 г., 6:49

Сопа

232 2 5

След всяко сополисване...

след всяка фалшива сълза... загиваме,

не само като хора, а и като Страна.

След всяко здрависване продаваме

 

кръвта, пролята за нас. Герои.

Каквото посяхме, без жътва остана.

Пожари, Бог си взема своето.

А Атлантиците – другото.

 

Народът без кожа остана.

Нощта превърнаха в ден.

Без пари богати ни правят.

А с лъжи в букаи слагат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прави сте ,Приятели с вашите коментари ме зарадвахте и подкрепихте!Младене ,Приятелю ,ние отдавна станахме Пр....ка на да не споменавам ...тройките отдавна са в джаза!
    Люси мила найстина има млади семейства които се връщат в ,България но бягат далече от градовете ...защото в тях вилнее зло.
    Благодаря сърдечно на всички ви и се моля ,доброто найстина да пребъде!
    Благодаря ви и за любими!!!До нови!!!
  • Така е, Ангеле! Верни констатации! Харесва ми!
  • Ачо,браво за стиха,но някак ми се иска да кажа нещо относно " Народът без кожа остана". Имам наследствен имот / виличка/ в Панчарево. От няколко месеца хора обикалят всекидневно от сутрин до вечер за търсене и покупка на имоти. И все млади хора. От къде толкова пари в " бедния" ни народ? Нашият народ отдавна не е беден,по мое мнение.
  • Верни констатации, Приятелю! Поздравление! Но имам и една малка добавка:
    Ако не са Атлантиците, ще го вземе Путин - бъди сигурен. И даже с Ердоган ще ни направят шведска тройка. В това можеш да си сигурен. Просто дОшло е време да се дава дупе, а от нас се иска ур да си подбереме.
  • "Народът без кожа остана". Истина е, Ангел! Хареса ми написаното!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...