Jul 19, 2025, 6:49 AM

Сопа

  Poetry
233 2 5

След всяко сополисване...

след всяка фалшива сълза... загиваме,

не само като хора, а и като Страна.

След всяко здрависване продаваме

 

кръвта, пролята за нас. Герои.

Каквото посяхме, без жътва остана.

Пожари, Бог си взема своето.

А Атлантиците – другото.

 

Народът без кожа остана.

Нощта превърнаха в ден.

Без пари богати ни правят.

А с лъжи в букаи слагат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прави сте ,Приятели с вашите коментари ме зарадвахте и подкрепихте!Младене ,Приятелю ,ние отдавна станахме Пр....ка на да не споменавам ...тройките отдавна са в джаза!
    Люси мила найстина има млади семейства които се връщат в ,България но бягат далече от градовете ...защото в тях вилнее зло.
    Благодаря сърдечно на всички ви и се моля ,доброто найстина да пребъде!
    Благодаря ви и за любими!!!До нови!!!
  • Така е, Ангеле! Верни констатации! Харесва ми!
  • Ачо,браво за стиха,но някак ми се иска да кажа нещо относно " Народът без кожа остана". Имам наследствен имот / виличка/ в Панчарево. От няколко месеца хора обикалят всекидневно от сутрин до вечер за търсене и покупка на имоти. И все млади хора. От къде толкова пари в " бедния" ни народ? Нашият народ отдавна не е беден,по мое мнение.
  • Верни констатации, Приятелю! Поздравление! Но имам и една малка добавка:
    Ако не са Атлантиците, ще го вземе Путин - бъди сигурен. И даже с Ердоган ще ни направят шведска тройка. В това можеш да си сигурен. Просто дОшло е време да се дава дупе, а от нас се иска ур да си подбереме.
  • "Народът без кожа остана". Истина е, Ангел! Хареса ми написаното!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...