Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18150
12.05.2023 г., 10:47 ч.  

"SОS!" 

  Поезия » Философска
294 8 22

Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.

 

Недопятата песен, по жиците тихо висяща,
търси смелите птици, те мокри и сгушени спят,
само щъркел по морза на времето трака, изпраща:
"SОS!" над отдавна така безсезонния свят.

 

Тази пролет студена – насила разцъфнала сякаш,
в черно рухо е, носи вдовишко-сирашкия креп...
Колко обич и сили ти трябват, Земя, да дочакаш
светла слънчева ласка да стопли и нас, а и теб?

 

Знам – животът е жилав, тревата снага ще изправи,
аз самата съм стръкче коприва и паря насън
всички спящи души, всички съвести людски корави
и не спя, като теб... Онзи щъркел ме вика навън...   

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??