Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
May 12, 2023, 10:47 AM  

"SОS!" 

  Poetry » Phylosophy
358 8 19

Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.

 

Недопятата песен, по жиците тихо висяща,
търси смелите птици, те мокри и сгушени спят,
само щъркел по морза на времето трака, изпраща:
"SОS!" над отдавна така безсезонния свят.

 

Тази пролет студена – насила разцъфнала сякаш,
в черно рухо е, носи вдовишко-сирашкия креп...
Колко обич и сили ти трябват, Земя, да дочакаш
светла слънчева ласка да стопли и нас, а и теб?

 

Знам – животът е жилав, тревата снага ще изправи,
аз самата съм стръкче коприва и паря насън
всички спящи души, всички съвести людски корави
и не спя, като теб... Онзи щъркел ме вика навън...   

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??