29.01.2017 г., 22:16

SOS

550 2 5


Гълъби, врани, врабчета –
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.

 

Свада. Кресчендо от звуци
блъска по детската стая.
Мънички бели юмруци
как да отвърнат не знаят.

 

Диша вратата с ритници.
Майката вече е рана.
Дайте крилата си, птици!
Трябва ѝ нова премяна.

 

Здрачът по право е кървав –
с гълъби, врани, врабчета.
Спешно е! Кой ще прегърне
(щом е без майка) детето?!

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...