И само в тъмното було на нощта,
когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.
И само в този кратък миг,
когато душата ми празнува,
мога да дочуя най-отчаяният вик
на всяко чувство, което в мене бушува.
И само в този свят,
в който и теб, и мен ни има,
можем да надскочим всеки ад
с една любов непоклатима!
© Галина Кръстева Всички права запазени
Моят стих НЕ Е кражба!
Всичко добро!