23.07.2020 г., 10:26

Спасение

1.4K 5 12

И само в тъмното було на нощта,

когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.

 

И само в този кратък миг,
когато душата ми празнува,
мога да дочуя най-отчаяният вик
на всяко чувство, което в мене бушува. 

 

И само в този свят, 
в който и теб, и мен ни има, 
можем да надскочим всеки ад
с една любов непоклатима! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам представа към коя "Patrizzia" се обръщате, господин Станков!
    Моят стих НЕ Е кражба!
    Всичко добро!
  • Метафората "Луната е свидетел", след нея "Мълчах те...", или поредната кражба на Patrizzia

    "Мълчах те" е стихотворение на поета Мартин Спасов, написано преди 7 години и качено на неговата ФБ-стена. Ето го: https://www.facebook.com/izgubeniVprevoda/posts/pfbid031oaDvH4mzA41bTPwkae2v5NxGxkME17Q8h77Z8KsiBuYhoas8WcYVRmPNPHCc7PYl А стихотворението "Опитах се" е на Патриция, качено тук снощи в рубриката "Поезия". В същото нейно "стихотворение" метафората "Луната е свидетел" е отмъкната най-брутално от поета Петър Пенчев, публикувано преди 12 години в сайта "ХуЛите:
    https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=154003
    Та, искам да попитам – мила Patrizzia, докога в своите "творби" ще забърсвате образи, метафори, изразни средства, които други мои побратими и посестрими по перо са вложили в своите произведения?
  • Благодаря! 🥰 От ❤️
  • Чудесно!!!
  • Благодаря, Миночка! 🥰

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...