Jul 23, 2020, 10:26 AM

Спасение

  Poetry
1.4K 5 12

И само в тъмното було на нощта,

когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.

 

И само в този кратък миг,
когато душата ми празнува,
мога да дочуя най-отчаяният вик
на всяко чувство, което в мене бушува. 

 

И само в този свят, 
в който и теб, и мен ни има, 
можем да надскочим всеки ад
с една любов непоклатима! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам представа към коя "Patrizzia" се обръщате, господин Станков!
    Моят стих НЕ Е кражба!
    Всичко добро!
  • Метафората "Луната е свидетел", след нея "Мълчах те...", или поредната кражба на Patrizzia

    "Мълчах те" е стихотворение на поета Мартин Спасов, написано преди 7 години и качено на неговата ФБ-стена. Ето го: https://www.facebook.com/izgubeniVprevoda/posts/pfbid031oaDvH4mzA41bTPwkae2v5NxGxkME17Q8h77Z8KsiBuYhoas8WcYVRmPNPHCc7PYl А стихотворението "Опитах се" е на Патриция, качено тук снощи в рубриката "Поезия". В същото нейно "стихотворение" метафората "Луната е свидетел" е отмъкната най-брутално от поета Петър Пенчев, публикувано преди 12 години в сайта "ХуЛите:
    https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=154003
    Та, искам да попитам – мила Patrizzia, докога в своите "творби" ще забърсвате образи, метафори, изразни средства, които други мои побратими и посестрими по перо са вложили в своите произведения?
  • Благодаря! 🥰 От ❤️
  • Чудесно!!!
  • Благодаря, Миночка! 🥰

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...