Хей ти, красиви млади човече,
защо си унил и печален?
Някой ти каза, че бил си обречен.
Или пък сън си сънувал коварен.
Надникни в себе си, погледни синевата,
красиво небе и топла земя.
Почуствай това, почувствай с душата си.
Съживи се, върни любовта!
Заобичай отново своя живот.
Обичай небето, земята, полето.
Изтрий от лицето си погледа строг!
Събуди отново в себе си детето!
Превърни се в художник или пък в творец!
Със своята мисъл картини рисувай!
Пей като весел горски щурец!
Като малко дете полудувай!
Само така ще бъдеш щастлив.
Ще бъдеш смирен и доволен.
Спри да препускаш след вятъра див!
Сам бъди вятър, свободен и волен.
С любов дари всеки и всичко,
стани светлина и мъничък Бог!
Като част от ятото птички,
полети нависоко, изпълнен с любов.
Това си ти, но не си ли ти всичко?
Небе и земя и все пак едно,
като трева сред безброй малки тревички,
от житница пълна малко зърно.
© Деси Всички права запазени