Хей ти, красиви млади човече,

защо си унил и печален?

Някой ти каза, че бил си обречен.

Или пък сън си сънувал коварен.

Надникни в себе си, погледни синевата,

красиво небе и топла земя.

Почуствай това, почувствай с душата си.

Съживи се, върни любовта!

Заобичай отново своя живот.

Обичай небето, земята, полето.

Изтрий от лицето си погледа строг!

Събуди отново в себе си детето!

Превърни се в художник или пък в творец!

Със своята мисъл картини рисувай!

Пей като весел горски щурец!

Като малко дете полудувай!

Само така ще бъдеш щастлив.

Ще бъдеш смирен и доволен.

Спри да препускаш след вятъра див!

Сам бъди вятър, свободен и волен.

С любов дари всеки и всичко,

стани светлина и мъничък Бог!

Като част от ятото птички,

полети нависоко, изпълнен с любов.

Това си ти, но не си ли ти всичко?

Небе и земя и все пак едно,

като трева сред безброй малки тревички,

от житница пълна малко зърно.