5.04.2017 г., 19:50

Спасително

767 1 2

В света на сенките расте дилянка.

Разпръсква умопомръчения.

Боли остатъчната сянка –

не са ни нужни извинения

за прегрешения от минали животи.

Ако изгасне светлото за миг

просветваме с невидими отблясъци

и отзвукът от онзи първороден вик

ни качва на поредното разпятие.

Възкръсването е енергия.

Фотоните крещят от светлина

и ги боли от тъмното.

Вселената подава винаги ръка

Лекува сбъднато...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...