5.04.2017 г., 19:50 ч.

Спасително 

  Поезия
426 1 2

В света на сенките расте дилянка.

Разпръсква умопомръчения.

Боли остатъчната сянка –

не са ни нужни извинения

за прегрешения от минали животи.

Ако изгасне светлото за миг

просветваме с невидими отблясъци

и отзвукът от онзи първороден вик

ни качва на поредното разпятие.

Възкръсването е енергия.

Фотоните крещят от светлина

и ги боли от тъмното.

Вселената подава винаги ръка

Лекува сбъднато...

 

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??