В света на сенките расте дилянка.
Разпръсква умопомръчения.
Боли остатъчната сянка –
не са ни нужни извинения
за прегрешения от минали животи.
Ако изгасне светлото за миг
просветваме с невидими отблясъци
и отзвукът от онзи първороден вик
ни качва на поредното разпятие.
Възкръсването е енергия.
Фотоните крещят от светлина
и ги боли от тъмното.
Вселената подава винаги ръка
Лекува сбъднато...
© Христина All rights reserved.