В света на сенките расте дилянка.
Разпръсква умопомръчения.
Боли остатъчната сянка –
не са ни нужни извинения
за прегрешения от минали животи.
Ако изгасне светлото за миг
просветваме с невидими отблясъци
и отзвукът от онзи първороден вик
ни качва на поредното разпятие.
Възкръсването е енергия.
Фотоните крещят от светлина
и ги боли от тъмното.
Вселената подава винаги ръка
Лекува сбъднато...
© Христина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
