16.11.2012 г., 22:14

Спасявам се!

653 1 2

Спасявам се! Спасявам се, прости,

че нямам грамче сила да остана.

Недей ме вика, моля, замълчи,

пътечката си вече съм избрала.

 

Опасно-стръмно, трудно е нагоре,

но аз ще стигна пак до оня път,

от който ти тогава ме събори

по урвата. Как вярвах, че летя!

 

„Летя“ и „падам“, толкова различни,

но вятърът в косите е един.

Поезията кашля прозаично,

събудена след наркотичен дим.

 

Спасявам се от погледа ти дързък,

прегърнал ме във мрежата си златна.

Намятам „безразличие“ набързо.

Слана студена скрива рокля лятна.

 

Но ти не вярваш. Знаеш, ще се върна.

И аз го знам, но нека пак опитам.

И там, и тук в мен все ще е непълно -

като везна, ту в Ад, ту в Рай залитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....