Спасявам се!
Спасявам се! Спасявам се, прости,
че нямам грамче сила да остана.
Недей ме вика, моля, замълчи,
пътечката си вече съм избрала.
Опасно-стръмно, трудно е нагоре,
но аз ще стигна пак до оня път,
от който ти тогава ме събори
по урвата. Как вярвах, че летя!
„Летя“ и „падам“, толкова различни,
но вятърът в косите е един.
Поезията кашля прозаично,
събудена след наркотичен дим.
Спасявам се от погледа ти дързък,
прегърнал ме във мрежата си златна.
Намятам „безразличие“ набързо.
Слана студена скрива рокля лятна.
Но ти не вярваш. Знаеш, ще се върна.
И аз го знам, но нека пак опитам.
И там, и тук в мен все ще е непълно -
като везна, ту в Ад, ту в Рай залитам.
© Валентина Лозова All rights reserved.
