Спи, Дяконе!

Апостоле, не се събуждай!
Очите ти ще изтекат.
Не си не вече нужен.
Владее ни страхът.
Не си нужен не защото
наистина не си необходим,
ала знаем, че каквото
и да сториш, няма как да се спасим.
Днес не са потребни смелостта ти,
борбеният дух и ловкостта.
Живеем винаги нечути, 
винаги със затворена уста.
Недоволстваме само на думи.
Невъзможно ни е да вършим дела.
Никога не казваме "чуй ме"
и не търсим свойте права.

Смиряваме се, всичко ни харесва.
А революцията вечно ни е враг.
Ако случайно вземем да се стреснем,
просто бягаме от къщния си праг.
Спи, Дяконе!
Нека никога да не разбираш,
че пак живеем като роби.
Не би искал да умираш
за такива слепи и бездушни хора.