Спи, приятелю
А вчера каза ми: Ела да видиш,
красиви, бели рози посадих,
среднощен звън - глас: Сале си отиде...
Душа примряла във юмруче свих.
Приятелите казах не умират,
отдавна този номер не е мой,
сърцата на добрите тъй не спират,
какво небе и рай, какъв покой!?!
На гроба не дойдох, за мен са живи,
сърцето и душата ти добра,
повярвам ли, ще донеса красива
бялa роза. Спи, приятелю сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
