Стана Мечо от зарана и за работа се хвана.
Първо бира си отвори, работата му да спори.
После пък отскочи до мазето, да намери там мезето.
Кацата със зелето отвори, но набързо после я затвори.
Бъчвата с вино зърна и от него пет-шест чаши бързо сръбна.
После весел и напет тръгна в къщи на банкет.
Бързо музиката пусна и душата си отпусна.
Сипа си една ракия да добие зверска сила.
И така чаша, след чаша, че накрая се спиртяса.
Тръгна Мечо да си ляга, но тавана нещо взе да пада.
И звезди му се въртят, сякаш нещо му шептят.
Ах, че мъка, ах че мрак имало по този свят! ...