22.06.2016 г., 8:12

Споделено

552 1 6

Въздишката разделя устни
както Моисей дели море,
кръговрат цари на чувства,
и ти земя си; аз - небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Гавраил, те противоположностите... Благодаря за коментара!
  • Гаврил,правилно си решил.Тя "земя" ти "небе".Всеки да си знае мястото.
    Шега.Кратко,ясно,изразно.Харесах.
    Поздрав от мен!
  • Много сте мили! Хубав ден ви желая, Рени, Йоана, Таня!
  • Кратко, а толкова дълбоко!
  • Много мило и красиво

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...