29.04.2016 г., 0:19

Споделено пътуване

859 0 0

Пътувам с надеждата, тя обеща ми щастлив край. 
Попитах я какво ще поиска в замяна? 
Отговори ми "само любов ми дай".

 

Излъга ме и тръгнах, понесох целия си багаж. 
Месеци... Години се минаха, 
а пред нас мираж след мираж...

 

Достигнахме поредният и тя ръчка ме в ребрата
"Нали ти казах, че ще го намерим... 
Хайде слагай си крилата! "

 

А аз слушам я, но ми дотегна вече и планове кроя, 
как пътя да зарежа, а нея да унищожа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...