29.04.2016 г., 0:19

Споделено пътуване

858 0 0

Пътувам с надеждата, тя обеща ми щастлив край. 
Попитах я какво ще поиска в замяна? 
Отговори ми "само любов ми дай".

 

Излъга ме и тръгнах, понесох целия си багаж. 
Месеци... Години се минаха, 
а пред нас мираж след мираж...

 

Достигнахме поредният и тя ръчка ме в ребрата
"Нали ти казах, че ще го намерим... 
Хайде слагай си крилата! "

 

А аз слушам я, но ми дотегна вече и планове кроя, 
как пътя да зарежа, а нея да унищожа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...