24.01.2010 г., 13:00 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
485 0 15

 

Днес усетих мириса на хляба,

забравила го бях отдавна.

Как чупеше коматче баба,

в спомена изплува бавно...

 

Ароматите от детството се върнаха,

отново станах малкото момиче.

Топлина и слънце ме обгърнаха

и боса из гората се затичах...

 

Късах маргарити по ливади,

на пръстчето калинка долетя.

Насред светулковите водопади

окичих се с венчета от цветя...

 

Далеч остана времето безгрижно,

сега от всичко се боим,

грижите нареждат се верижно,

но нека спомена да съхраним...

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??