Спомен
Днес усетих мириса на хляба,
забравила го бях отдавна.
Как чупеше коматче баба,
в спомена изплува бавно...
Ароматите от детството се върнаха,
отново станах малкото момиче.
Топлина и слънце ме обгърнаха
и боса из гората се затичах...
Късах маргарити по ливади,
на пръстчето калинка долетя.
Насред светулковите водопади
окичих се с венчета от цветя...
Далеч остана времето безгрижно,
сега от всичко се боим,
грижите нареждат се верижно,
но нека спомена да съхраним...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
