Спомен
Днес усетих мириса на хляба,
забравила го бях отдавна.
Как чупеше коматче баба,
в спомена изплува бавно...
Ароматите от детството се върнаха,
отново станах малкото момиче.
Топлина и слънце ме обгърнаха
и боса из гората се затичах...
Късах маргарити по ливади,
на пръстчето калинка долетя.
Насред светулковите водопади
окичих се с венчета от цветя...
Далеч остана времето безгрижно,
сега от всичко се боим,
грижите нареждат се верижно,
но нека спомена да съхраним...
© Мария All rights reserved.
