mimamina (Мина Конарова)
96 4721
16.02.2012 г., 15:43 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
781 0 9

 Спомен

 

 Спомен се връща в мене,

като вино в сребърен потир,

очи затварям, но не мога да заспя.

Пак бягам мокра под летния порой!

******************************

Пак съм жива – плача и танцувам

 на село край буйния поток,

от люляк китка откършвам

и кича косите на момък черноок.

 

На върбовите клонки се захващам,

полюлявам се и после във водата... цоп...

Плувам, в дъждовната омая  се лекувам

 и щастлива се завръщам, в очите скрила две сълзи.

 

 

 

**********************************************

Луната и звездите  светят!

Тихо е, лежа под юргана мек.

В шепа стискам сухо люляково цвете,

като птиче, сгушено на топло.

И със спомена  летя, докато заспя!

 

 

 

© Мина Конарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??