Спомен
Спомен
Спомен се връща в мене,
като вино в сребърен потир,
очи затварям, но не мога да заспя.
Пак бягам мокра под летния порой!
******************************
Пак съм жива – плача и танцувам
на село край буйния поток,
от люляк китка откършвам
и кича косите на момък черноок.
На върбовите клонки се захващам,
полюлявам се и после във водата... цоп...
Плувам, в дъждовната омая се лекувам
и щастлива се завръщам, в очите скрила две сълзи.
**********************************************
Луната и звездите светят!
Тихо е, лежа под юргана мек.
В шепа стискам сухо люляково цвете,
като птиче, сгушено на топло.
И със спомена летя, докато заспя!
© Мина Конарова All rights reserved.
