8.03.2009 г., 21:28

Спомен

1K 0 1

Морето неспирно шуми,

бавно нашепва молитви

и някъде дълбоко в твойте очи

виждам само спомен от дните предишни.

 

Къде е онази тъга?

Къде е онзи шум на тревата?

Къде е онази луна,

която ме води към светлината.

Къде е нощта, в която си ти,

къде съм и аз, може би съм от сива мъгла изтъкана.

Къде останаха мойте мечти,

в прашинка самотна, отнесена от океана.

 

Защо само бледо мълчиш,

върни се при мен, припомни ми,

колко нощи така ще грешиш...

ще се превръщаш в сенки неумолими.

 

Протегнеш ли към мене ръка,

изчезваш в миг и в самотата

остава сама моята слаба душа,

поробена до гроб да те чака.

 

Върни ми това, което ти ми отне,

върни ме на мене самата.

В дълбокия глас на твоя шепот смутен

долавям отзвука на тишината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...