Спомен...
Спомен...
Аз скитах из тихите улички
в градчето забравено вече
и само по ризка и босичко
изкочи засмяно човече...
Със цвят на какао очичките
плашливо се спряха на мене,
ощипах го аз по страничките
от южното слънце кафени
и детска безгрижност засипа ме
със смях, и стопи се враждата...
Как в своето светло безгрижие
навред си приличат децата!...
...За миг от инстинкта понесена
настръхна красива креолка,
но разбра и усмихна се весело:
познатата майчина болка!...
Луизиана д-р Коста Качев
USA
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
!
