May 14, 2012, 2:28 PM

Спомен...

844 0 4

Спомен...

 

Аз скитах из тихите улички

в градчето забравено вече

и само по ризка и босичко

изкочи засмяно човече...

 

Със цвят на какао очичките

плашливо се спряха на мене,

ощипах го аз по страничките

от южното слънце кафени

 

и детска безгрижност засипа ме

със смях, и стопи се враждата...

Как в своето светло безгрижие

навред си приличат децата!...

 

...За миг от инстинкта понесена

настръхна красива креолка,

но разбра и усмихна се весело:

познатата майчина болка!...

 

             

Луизиана       д-р Коста Качев

USA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...