Ти помниш ли онуй горещо лято,
курорта, от вода по тих,
морето, с хоризонта слято,
и онзи романтичен стих,
с който сутрин те събуждах,
галейки твоята коса,
и жената в теб пробуждах
по първа утринна роса?
Помниш ли разходките с ,,Балкан"-а
по пустия самотен бряг,
как гонеше ни без покана
вятърът с лудият си бяг?
А огънят, искрящ в тъмата
нима си ти забравила?
Как се случваха нещата,
които с мен си правила?
Даа.миналото е далече!
С мъже достатъчно си била.
За мене памет нямаш вече
или дълбоко си я скрила.
Но спомените, в мен събрани
със автомата ще ги пазя!
Негата на дните преживяни
пък от жена си ще опазя!
© Георги Янков Всички права запазени