Nov 21, 2023, 10:27 AM

Спомен

  Poetry » Love
881 0 0

Ти помниш ли онуй горещо лято,

курорта, от вода по тих,

морето, с хоризонта слято,

и онзи романтичен стих,

 

с който сутрин те събуждах,

галейки твоята коса,

и жената в теб пробуждах

по първа утринна роса?

 

Помниш ли разходките с ,,Балкан"-а

по пустия самотен бряг,

как гонеше ни без покана

вятърът с лудият си бяг?

 

А огънят, искрящ в тъмата

нима си ти забравила?

Как се случваха нещата,

които с мен си правила?

 

Даа.миналото е далече!

С мъже достатъчно си била.

За мене памет нямаш вече

или дълбоко си я скрила.

 

Но спомените, в мен събрани

със автомата ще ги пазя!

Негата на дните преживяни

пък от жена си ще опазя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...