Nov 21, 2023, 10:27 AM

Спомен

  Poetry » Love
882 0 0

Ти помниш ли онуй горещо лято,

курорта, от вода по тих,

морето, с хоризонта слято,

и онзи романтичен стих,

 

с който сутрин те събуждах,

галейки твоята коса,

и жената в теб пробуждах

по първа утринна роса?

 

Помниш ли разходките с ,,Балкан"-а

по пустия самотен бряг,

как гонеше ни без покана

вятърът с лудият си бяг?

 

А огънят, искрящ в тъмата

нима си ти забравила?

Как се случваха нещата,

които с мен си правила?

 

Даа.миналото е далече!

С мъже достатъчно си била.

За мене памет нямаш вече

или дълбоко си я скрила.

 

Но спомените, в мен събрани

със автомата ще ги пазя!

Негата на дните преживяни

пък от жена си ще опазя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...