Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
8.08.2009 г., 1:08 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
753 0 9

Сънувах миналото си,

но не насън

а с мисьлта...

Усетих младост

и порив за живот,

минало -

прогонено в галоп.

Видях и познатите

пътечки,

радвах се

на първата любов,

образите

на хората ми скъпи,

последния

учебен

ден...

 

И после -

запознанства нови

и раздели

с много хора,

всеки ден...

 

Мечтая да съм

лека перушинка,

подухвана

от лек ветрец,

мечтая да съм

малко птиче,

затоплено

от майчино крило...

 

Отворих прозореца

на моето сърце

и там видях

очите на дете,

приседнало

до своето мече,

от моето

далечно

детство...

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??