Спомен
Сънувах миналото си,
но не насън
а с мисьлта...
Усетих младост
и порив за живот,
минало -
прогонено в галоп.
Видях и познатите
пътечки,
радвах се
на първата любов,
образите
на хората ми скъпи,
последния
учебен
ден...
И после -
запознанства нови
и раздели
с много хора,
всеки ден...
Мечтая да съм
лека перушинка,
подухвана
от лек ветрец,
мечтая да съм
малко птиче,
затоплено
от майчино крило...
Отворих прозореца
на моето сърце
и там видях
очите на дете,
приседнало
до своето мече,
от моето
далечно
детство...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
