Aug 8, 2009, 1:08 AM

Спомен

  Poetry » Other
1K 0 9

Сънувах миналото си,

но не насън

а с мисьлта...

Усетих младост

и порив за живот,

минало -

прогонено в галоп.

Видях и познатите

пътечки,

радвах се

на първата любов,

образите

на хората ми скъпи,

последния

учебен

ден...

 

И после -

запознанства нови

и раздели

с много хора,

всеки ден...

 

Мечтая да съм

лека перушинка,

подухвана

от лек ветрец,

мечтая да съм

малко птиче,

затоплено

от майчино крило...

 

Отворих прозореца

на моето сърце

и там видях

очите на дете,

приседнало

до своето мече,

от моето

далечно

детство...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...