Aug 8, 2009, 1:08 AM

Спомен 

  Poetry » Other
752 0 9

Сънувах миналото си,

но не насън

а с мисьлта...

Усетих младост

и порив за живот,

минало -

прогонено в галоп.

Видях и познатите

пътечки,

радвах се

на първата любов,

образите

на хората ми скъпи,

последния

учебен

ден...

 

И после -

запознанства нови

и раздели

с много хора,

всеки ден...

 

Мечтая да съм

лека перушинка,

подухвана

от лек ветрец,

мечтая да съм

малко птиче,

затоплено

от майчино крило...

 

Отворих прозореца

на моето сърце

и там видях

очите на дете,

приседнало

до своето мече,

от моето

далечно

детство...

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??