Спомен от студентската квартира
Останах сам самичък братя-
ни внуци, ни жена , ни сватя
Изпратих ги на сaмолета,
...сега ще трябва да се шета.
И тъй във тази вечер тъжна
реших се две яйца да пръжна.
Ала възникна тук дилема-
от къде яйца да взема.
То магазина ей го де е,
ама горещо- пот не ми се лее.
Ако отида до комшийката отсреща
ще ме одумват -тоз с жени се среща...
А пък нали ще се наложи
и малко олио да сложа.
Ако на яйцата го излея
ще трябва без салата да живея,
а то ракия без салата
е като ергенин без заплата.
И тъй отпадна таз идея.
Аз най-добре си знам какво умея!
....Разгънах вестник да не цапам.
Цъкнах телевизора да зяпам.
Разрязах върху вeстника домата-
досущ замяза на салата.
Две препечени филийки с олио намазах
(останалото от яйцата, както казах).
Бе, стана супер да му се не види,
та отстрани човек да ми завиди,
Защото знаете ли някой да сервира
парченце спомен от студентската квартира?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събчо Събев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
