dansyto (Данаил Таков)
803 3686
28.02.2021 г., 7:55 ч.

Спомен, по-жив от плътта 

  Поезия
375 1 8

Защото ли очите ти искрящи

пронизваха ме с блясъка лазурен,

сега се взирам в звездността блестяща

на мартенско небе ... безумно влюбен!

 

Или защото вятърът в косите

ги караше да галят ми лицето!

И раждаха в душата ми мечтите,

пулсиращи неистово в сърцето.

 

Очите щом затворя, ти с усмивка

си украсила дните безпризорни.

Душата ти е като вино пивко,

сърцето – птица, търсеща простора.

 

Остана сякаш спомен, нежна сянка,

по-жива от плътта ми ... с твои знаци.

В небето грее приказна осанка,

даряваща ме още с прелестта ти.

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??