dansyto (Данаил Таков)
803 3685
Feb 28, 2021, 7:55 AM

Спомен, по-жив от плътта 

  Poetry
370 1 8

Защото ли очите ти искрящи

пронизваха ме с блясъка лазурен,

сега се взирам в звездността блестяща

на мартенско небе ... безумно влюбен!

 

Или защото вятърът в косите

ги караше да галят ми лицето!

И раждаха в душата ми мечтите,

пулсиращи неистово в сърцето.

 

Очите щом затворя, ти с усмивка

си украсила дните безпризорни.

Душата ти е като вино пивко,

сърцето – птица, търсеща простора.

 

Остана сякаш спомен, нежна сянка,

по-жива от плътта ми ... с твои знаци.

В небето грее приказна осанка,

даряваща ме още с прелестта ти.

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??