dansyto (Данаил Таков)
803 3686
28 feb 2021, 7:55

Спомен, по-жив от плътта 

  Poesía
376 1 8

Защото ли очите ти искрящи

пронизваха ме с блясъка лазурен,

сега се взирам в звездността блестяща

на мартенско небе ... безумно влюбен!

 

Или защото вятърът в косите

ги караше да галят ми лицето!

И раждаха в душата ми мечтите,

пулсиращи неистово в сърцето.

 

Очите щом затворя, ти с усмивка

си украсила дните безпризорни.

Душата ти е като вино пивко,

сърцето – птица, търсеща простора.

 

Остана сякаш спомен, нежна сянка,

по-жива от плътта ми ... с твои знаци.

В небето грее приказна осанка,

даряваща ме още с прелестта ти.

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??