Спомен в късчета лед
Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй,
детски смях синевата завихря.
Трепка, вдига се, бързо прави завой
и се стапя в разгара на битката…
Снежна топка лети, бяла птица на спомена
във сърцето прострелва годините.
И влетяла случайно във моя прозорец
пръска бели искри по килима…
Пак примижвам с очи срещу снежен човек,
а баща ми му слага ушанка.
Ще поспорим за миг - как да го наречем,
после аз ще възседна шейната…
И ще бягат край мен всички къщи назад,
зад оградите скрили лицата си…
Спомен в късчета лед се топи като смях
и сълзù на килима по шарките…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много добро! Изключително силно начало на стихотворението.
-
Незабравими зими бяха... Ех, Доче!!
-
Благодаря ви, приятели. Бъдете здрави!
-
Белоснежна зима.Чудесен сезон за детски спомени.Поздрав от мен!
-
Много картинно!
-
Прекрасна емоция и красиви образи в спомена за отминалото. Топла носталгия, от която имаме нужда в студените дни за душата си. Поздрави!
-
Красива носталгия!
-
Винаги зареждаш с мъдрост и истина! Поздрави и от мен!
-
Развълнува ме, Доче...
-
Чудесни поетични образи на зимната картина и последващите носталгични спомени по детството и зимите на лирическата, много майсторско и красиво произведение! Съжалявам, че досега го бях пропуснал. Аплодисменти!
-
Ех, Доче, приятно вспомнить молодость!
"Снежна топка лети, бяла птица на спомена
във сърцето прострелва годините.
И влетяла случайно във моя прозорец
пръска бели искри по килима…"
Тези вълнуващи образи ще останат! Поздравление за стихотворението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
