Спомен в късчета лед
Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй,
детски смях синевата завихря.
Трепка, вдига се, бързо прави завой
и се стапя в разгара на битката…
Снежна топка лети, бяла птица на спомена
във сърцето прострелва годините.
И влетяла случайно във моя прозорец
пръска бели искри по килима…
Пак примижвам с очи срещу снежен човек,
а баща ми му слага ушанка.
Ще поспорим за миг - как да го наречем,
после аз ще възседна шейната…
И ще бягат край мен всички къщи назад,
зад оградите скрили лицата си…
Спомен в късчета лед се топи като смях
и сълзù на килима по шарките…
© Дочка Василева All rights reserved.
