Довереница (Дочка Василева)
486 17606
Jan 19, 2016, 10:00 PM

Спомен в късчета лед 

  Poetry » Phylosophy
435 1 10

Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,

тежки стъпки на мъж подир него…

И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,

пред небето повдига завесата.

 

Плисва в миг светлина, от гласчета безброй,

детски смях синевата завихря.

Трепка, вдига се, бързо прави завой

и се стапя в разгара на битката…

 

Снежна топка лети, бяла птица на спомена

във сърцето прострелва годините.

И влетяла случайно във моя прозорец

пръска бели искри по килима…

 

Пак примижвам с очи срещу снежен човек,

а баща ми му слага ушанка.

Ще поспорим за миг - как да го наречем,

после аз ще възседна шейната…

 

И ще бягат край мен всички къщи назад,

зад оградите скрили лицата си…

Спомен в късчета лед се топи като смях

и сълзù на килима по шарките…

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??