3.02.2010 г., 21:22 ч.

Спомен за Бургас 

  Поезия
951 0 15

Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,

лунният шепот на звездите бургаски,                                                               

соленият бриз, с косичник от водорасли -

са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.

 

Вятърът тайничко приказки ми разказваше

как морето от бяло е станало черно -

на детството ми пъстрото в хвърчилата

е изписал най-свидните ми поеми.

 

Спомени скитат унили, скитат унесени,

скитат бездомни – вън от реалното.

Пазя ги, сгушени като гълъби бели,

с пърхаща нежна любов във душата си.

 

 

1992 г., София

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??