3 февр. 2010 г., 21:22

Спомен за Бургас 

  Поэзия
952 0 15

Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,

лунният шепот на звездите бургаски,                                                               

соленият бриз, с косичник от водорасли -

са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.

 

Вятърът тайничко приказки ми разказваше

как морето от бяло е станало черно -

на детството ми пъстрото в хвърчилата

е изписал най-свидните ми поеми.

 

Спомени скитат унили, скитат унесени,

скитат бездомни – вън от реалното.

Пазя ги, сгушени като гълъби бели,

с пърхаща нежна любов във душата си.

 

 

1992 г., София

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??