Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,
лунният шепот на звездите бургаски,
соленият бриз, с косичник от водорасли -
са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.
Вятърът тайничко приказки ми разказваше
как морето от бяло е станало черно -
на детството ми пъстрото в хвърчилата
е изписал най-свидните ми поеми.
Спомени скитат унили, скитат унесени,
скитат бездомни – вън от реалното.
Пазя ги, сгушени като гълъби бели,
с пърхаща нежна любов във душата си. ...