3 feb 2010, 21:22

Спомен за Бургас 

  Poesía
909 0 15

Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,

лунният шепот на звездите бургаски,                                                               

соленият бриз, с косичник от водорасли -

са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.

 

Вятърът тайничко приказки ми разказваше

как морето от бяло е станало черно -

на детството ми пъстрото в хвърчилата

е изписал най-свидните ми поеми.

 

Спомени скитат унили, скитат унесени,

скитат бездомни – вън от реалното.

Пазя ги, сгушени като гълъби бели,

с пърхаща нежна любов във душата си.

 

 

1992 г., София

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??