Спомен за едно кафе
СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак,
гледах някак философски, ще рече с печален вид,
трите пържени картофки в порцията ти сафрид,
и сегиз-тогиз си сръбвах глътка изветрял пелин,
метна и луната скръбна тих харман от муселин,
боб ли ядох, или леща? – нямам паметта на слон,
но в хотелчето отсреща с теб подирихме подслон,
сякаш древногръцка фреска в миг разсипа се на прах –
прелестната ти прическа тъй несръчно разпилях,
есента бе тъй бездомна, и – нали съм тъп галош,
вече нищичко не помня! – беше много тъмна нощ,
помня изгрев от коприна с шоколадово парфе! –
ако искаш, пак ще мина? – да изпием по кафе.
25 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 18, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
