СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак,
гледах някак философски, ще рече с печален вид,
трите пържени картофки в порцията ти сафрид,
и сегиз-тогиз си сръбвах глътка изветрял пелин,
метна и луната скръбна тих харман от муселин,
боб ли ядох, или леща? – нямам паметта на слон,
но в хотелчето отсреща с теб подирихме подслон,
сякаш древногръцка фреска в миг разсипа се на прах – ...