СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ

... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,

черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,

келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,

климатика край корниза, който трака като влак,

гледах някак философски, ще рече с печален вид,

трите пържени картофки в порцията ти сафрид,

и сегиз-тогиз си сръбвах глътка изветрял пелин,

метна и луната скръбна тих харман от муселин,

боб ли ядох, или леща? – нямам паметта на слон,

но в хотелчето отсреща с теб подирихме подслон,

сякаш древногръцка фреска в миг разсипа се на прах –

прелестната ти прическа тъй несръчно разпилях,

есента бе тъй бездомна, и – нали съм тъп галош,

вече нищичко не помня! – беше много тъмна нощ,

помня изгрев от коприна с шоколадово парфе! –

ако искаш, пак ще мина? – да изпием по кафе.

25 декемврий 2017 г.

гр. Варна, 18, 15 ч.