Спомен за летния дъжд
СПОМЕН ЗА ЛЕТНИЯ ДЪЖД
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил
на своето щуреещо отроче.
И страшен във яда си, и разгърден,
възмездие реши да му посочи.
Но после пак по бащински го гушна,
сълзите му изпи дори накрая.
Припомни си с тъга: да си послушен
е трудно. Всеки в детството го знае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Поздрав сърдечен!
