Sep 28, 2011, 10:48 PM

Спомен за летния дъжд 

  Poetry » Landscape
740 0 20

 

 

 СПОМЕН ЗА ЛЕТНИЯ ДЪЖД

 

 

 

Обуло чужди облачета-чехли,

детето на небето днес се спъна.

Започна да вали. Дъждецът рехав

премина във порой от облак тъмен.

 

 

Небесният баща се бе разсърдил

на своето щуреещо отроче.

И страшен във яда си, и разгърден,

възмездие реши да му посочи.

 

 

Но после пак по бащински го гушна,

сълзите му изпи дори накрая.

Припомни си с тъга: да си послушен

е трудно. Всеки в детството го знае.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??