severianin (Валентин Чернев)
417 677
19.09.2012 г., 16:35 ч.

Спомен за лятото 

  Поезия
1137 0 11

СПОМЕН ЗА ЛЯТОТО

Свърши лятото – някак внезапно и просто.

Крадешком хвърли поглед към своя часовник –

да се сетя, че аз съм му тука на гости,

че съм – как му се казваше? – просто летовник.

 

За броени минути изстина морето –

не приспива с вълните, не мами, не гали;

двете чайки в небето са два силуета

– като черно везмо върху жълтия залез.

 

Свърши този сезон, избеля синевата,

всички лодки внезапно от път се прибраха,

виси гроздето зряло отвън на асмата

и изсъхнал – сафридът под старата стряха.

 

Май е време да тръгвам.

                                          Отдавна е време!

Колко още да дремя пред празната маса

и какво от морето за спомен да взема –

малка мидичка или на гларуса крясъка?

 

Не, ще плувам за сбогом на залива в синьото,

ще се гмурна дълбоко – дъхът ми да спре...

 

И ще нося в ухото си цяла година,

като спомен за лятото – капка море.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??