Спомен за морето, младостта и още нещо

21.11.2007 г., 18:52 ч.

Поезия » Друга

845 0 4

Аз помня още ресторанта стар

с провесени рибарски мрежи,

с черупки мидени и въздух застоял,

с моряшките лули и морски таралежи.

Тук хора идваха какви ли не

и сядаха зад дъбовите маси,

а зад широките им рамене

се носеха забравени романси.

Тях всички свързваше ги любовта

към тюркоазените морски бездни,

към приливи и отливи в нощта,

към аленисти залези далечни.

Луната щом покаже своя лик

и слънцето се скрие зад предела,

изплуват спомени - поне за миг

отново млади са и силни като вчера.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-21T21:47:30+02:00

Ееее, тази вечер бях къде ли не с вас!
А този ресторант и аз го помня...
Много ми хареса, стопли ме. С обич.
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-11-21T19:10:23+02:00

Леле, къде ме върна...
Поздрав!
Bori69 (Боряна Пенева)

2007-11-21T19:09:29+02:00

В интерес на истината , точно този ресторант в Приморско беше в мислите ми, когато написах този стих.Също от детските ми години. Щастлива съм, че си го разпознала.
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-11-21T19:01:31+02:00

Накара ме да се върна в детството си,когато ходехме със семейството ми в подобен ресторант в Приморско:"Рибарска среща".Благодаря ти!Стана ми много мило!