Спомен за морето, младостта и още нещо
Аз помня още ресторанта стар
с провесени рибарски мрежи,
с черупки мидени и въздух застоял,
с моряшките лули и морски таралежи.
Тук хора идваха какви ли не
и сядаха зад дъбовите маси,
а зад широките им рамене
се носеха забравени романси.
Тях всички свързваше ги любовта
към тюркоазените морски бездни,
към приливи и отливи в нощта,
към аленисти залези далечни.
Луната щом покаже своя лик
и слънцето се скрие зад предела,
изплуват спомени - поне за миг
отново млади са и силни като вчера.
© Боряна Пенева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Леле, къде ме върна...
Поздрав!
-
В интерес на истината , точно този ресторант в Приморско беше в мислите ми, когато написах този стих.Също от детските ми години. Щастлива съм, че си го разпознала.
-
Накара ме да се върна в детството си,когато ходехме със семейството ми в подобен ресторант в Приморско:"Рибарска среща".Благодаря ти!Стана ми много мило!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А този ресторант и аз го помня...
Много ми хареса, стопли ме. С обич.