Спомен за морето, младостта и още нещо
Аз помня още ресторанта стар
с провесени рибарски мрежи,
с черупки мидени и въздух застоял,
с моряшките лули и морски таралежи.
Тук хора идваха какви ли не
и сядаха зад дъбовите маси,
а зад широките им рамене
се носеха забравени романси.
Тях всички свързваше ги любовта
към тюркоазените морски бездни,
към приливи и отливи в нощта,
към аленисти залези далечни.
Луната щом покаже своя лик
и слънцето се скрие зад предела,
изплуват спомени - поне за миг
отново млади са и силни като вчера.
© Боряна Пенева All rights reserved.
