Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
23.04.2011 г., 22:33 ч.

Спомен за неделя 

  Поезия
1405 0 14

Спомен за неделя

 

(посветено)


                        "Небесата ще се навият обратно,

                        и земята ще се разпростре пред очите ви.

                        Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх,

                        При което Исус каза, че светът е неструващ за човек,

                        който е открил себе си." (Евангелие от Тома, 111.)

 

Чу ли? Много далеч са от мене земите на живите

и не помня небето какво е над тях. И не помня летата ни.

Тук отдавна не свършва нощта. И не пеят авлигите

във онези крайпътни гнезда, под които след тебе заплаках...

 

Ти навярно не помниш, но някога тръгна оттука,

със ръце от корали в джобове от тънки рибарени мрежи.

Оттогава не спира дъждът. А пък аз оттогава те чакам.

Правя къща от слама. И си спомням по малко за мене...

 

... Друго нищо не помня. Небето притваря очите си

и се пръсва над град върху прах от рапани и къщи от восък.

Твърде дълго умирам сама. Тука... все е неделя.

А в неделите, каза ми някой, се раждат щастливите хора.

 

Някак странно е, знам, но светът ми е люспа от риба –

страшно малък и блед. Ала остър. Съвсем се побира в дланта ми.

И се впива до кръв, и боли – неочаквано близък.

Чу ли? Струва ми всичко и нищо. И нищо за мене не значи.

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??